Юрдан Петков (Вачков) - Даскал Юрдан

(октомври 1825 - 26 март 1903 г.)

Изминали са години от оня 20 юли 1851 г., когато на селското празненство в чест на св. Илия в с. Осенец, Разградско от Русчук се завръща Юрдан Петков Вачков. Двадесет и пет годишният младеж се изучил в Елино-греческото училище на известния даскал Параскева.

Израсъл висок, с пълничко, червендалесто лице, с гладки черни коси, обул нови дънести бирнечки, с хубава салтамарка, червен пояс, с червен фес на главата, с бели вълнени чорапи и имении на краката - цял даскал! Така го описва учителят Сава Попов от селото. Да му се ненагледат и попът, и мухтаринът, и комшиите!

По-учен от другите младежи, Юрдан очудил всички с четенето на молитвите, а и пеел чудесно. Освен това умеел и два занаята - подвързия и шивачество.

Какво по-добро от това - местен човек да може сказки да държи и в черква да пее, децата да учи на четмо и писмо, та и на два занаята!

Главили го единодушно в Хюсенче за взаимен учител през 1852 г.

Скоро младежите и по-будните селяни започнали тайно да се събират в дома му, да четат нелегално внесените "Български книжици", "Цариградски вестник", "Български орел", обсъждали вилаетския вестник "Дунав" на Стоил Попов от Русе и бистрели политиката.

Първото килийно училище

Единствено неговата къща имала по-друг градеж. Къщата имала четири стаи за жилище, слепени с други три - едната по-голяма, с пейка и атешлик до нея, с механа, втората - с рафтове за бакалските стоки и тезгях за напитките. На пода - добре изрязан капандур, под който се спущала стълба в дълбока маза. Можела да се ползува за скривалище. До втората стая била слепена трета, като килия, с огнище за отопление и пейка за сядане. На стената - малко прозорче. През него се виждало кой влиза и излиза от механата чак до външната порта. Това била стаята на даскала. В килията (първото килийно училище в селото), на измазания под имало рогозка, върху която в началото учениците сядали в полукръг. Даскалът седял в къта на миндерче.

Къщата била в центъра на селото, на ъгъл, и била така построена, че от всеки край гледала към четирите посоки и главните улици. С комшулук била свързана с комшиите, от двора на които се излизало от къща в къща в другия край на селото. Къщата е описана от Иван Вазов в "Под игото".

През 1854 г. той за първи път направил чинове със седало и писало, по подобие на русчушките, с маса и стол за себе си. Въвел и взаимоучителната метода на обучение, като използувал ръководството на Николай П. Теодоров от Жеравна. Към 1865 г. въвел и катахизис, землеописание, обща история и българска история. Пеенето не било само черковно. Разучавали се въстанически песни за Ангел войвода, за Кирил и Методий и др.

В едно писмо от Русенската градска община до първенците на селото е изказана висока оценка за работата в училището, за похвалното старание, което полагали ежедневно даскалът и първенците за успеха на училищните работи.

Четиринадесет години учителствувал даскал Юрдан, докато не се наложило да се захване с по-сериозни дела - народните.

Комитетската къща

Даскалът бил доврено лице на Левски от 1865 г. По негово поръчение за българското съзаклятие от 1869 г. била нужна "особна къща - скривалище" и верен човек, който да посреща и изпраща революционните работници, създаващи мрежата на комитета в тази част на страната.

Юрдан Петков жертвувал даскаллъка и от октомври 1866 г. започнал търговия с вино и ракия, което му струвало не само цялото състояние, но и много страдания и подозрения от страна на турското население. Търговията му не му носела печалба, но дюкянът станал център за прикритие на бунтовническата дейност на българите в района.

Влиза в тесен контакт с Марин Цонзоров и Сидер Войвода от Лясковец, с

Бачо Киро Петров от с. Горни Турчета и по-късно - със заместника на Левски, отговарящ за района му - Ангел Кънчев от Трявна.

Всички те са приспивали в тайната комитетска къща в Хюсенче, по пътя между Русе, Разград и Шумен.

През есента на 1868 г. Левски и Матей Преображенски дошли в селото, облечени като монаси, снабдени с книжарски стоки. Те оставили на даскала един печат - буквата "Т", (тайна?), с която буква той вероятно е подпечатвал писмата си до тях. На една от книгите, оставени вероятно от тях, тази печатна буква е запазена. На тази среща са присъствували Марин Цонзора от Лясковец, Марин Станчев, Вичо Грънчаров, Бачо Киро ("селският учител") и Сидер Войвода. Даскал Юрдан е свирел на тамбура, а Дякон Левски е пеел народни песни. Левски избрал за свой куриер от селото Илия Чакъров. Всички тези дейци са били от тайната полиция на Апостола.

По указание на Апостола през 1869 г. той става основателен член на читалище "Зора" в Русе, за да имат поглед върху дейността му. Подписал се е като номер 45 срещу дарение. През 1872 г. подпис в книгата на читалището е поставил и Матей Преображенски.

Из "Историята на село Осенец"

"Проявил и извънучилищна дейност, (даскал Юрдан) говорил в църквата "слова", четял вестници и книжки на слушатели в по-тесен кръг, бил във връзка с дейци от освобождението ни - техни агенти са нощували в къщата му...Колко ли алъш-вериш е правел бившият даскал, щом в града за стока не ходел? По хората пазарувал! И то каква стока - малко шекер, кафе, леблебия, рошкжви, тамян за бабите и калеми за децата. Мастило сам си правел от шикалки, а пишел с пачи пера.

Голям приятел на даскал  Юрдан бил Бачо Киро, който винаги отсядал у своя колега. Ученикът на Петков, Димо Неделчев, който бил съмишленик на освободителното движение, се ръкоположил в село Горни Турчета (Бяла Черква) за свещеник до Априлското въстание. А в едно село, щом попът и даскалът са бунтовници, значи и работа се е вършела сериозна.

През 1875 г. Бачо Киро от Бяла Черква прави събрание със селяните от Осенец и близките села, на което се прави анализ на обстановката и организацията след Левски, липсва и оръжие, затова се взема решение всичко да се укрие, за да се запази поне това тайно ядро, и да не се вдига въстание."

Портретът

От запазения портрет с маслени бои в къщата-музей на даскал Юрдан ни гледат умни, проницателни очи, съчетаващи суров нрав и себеотрицание с благост и шеговитост. Тънките мустачки прикриват лека, загадъчна полуусмивка, покоряваща със своята топлота. Изражението сякаш ти говори: "Ех, какво знаеш ти за онези времена? Къде си търсил истината? В академичните издания или тук, където историята се написа? Мисли, търси, учи, знай!"

Това са били и любимите съвети на селския даскал към хората, проявявали интерес към историята на селото. Тайната на съзаклятието даскал Юрдан отнася в гроба. Твърде горчиви истини е знаел той, гледал е с отвращение, как времената се менят, но на по-хубаво не отиват. Знаел е и защо. Скромен, той никога не е изтъквал заслугите си. Оставял е шлакът да изплува и само е подръпвал мустак, клатейки глава.

Такава е била житейската му философия.